Направи си сам люлка - а защо не и кът около нея?

През последната година събрах много идеи, материали и завърших проекти, за които не ми остана време да пиша. Основно поради многото работа около bijutaniki.com , а напоследък съм все сред природата, бера диворастящи гъби и съм много, много далеч от компютъра ми - пожелавам го на всеки блогър, защото колкото и да е приятно да списваш блог, най-добре е сред природата.

Днес му дойде времето на този пост - и еле добре, че тя вече ще започне да гние. Става въпрос за една идея, която ми хрумна миналата Пролет. Реших с подръчни материали от близката гора да си направя люлка на двора.

Да, ето така изглеждаше завършения проект, а как се стигна до това вижте в снимките надолу. В рамките на няколко дни си донесох дървета подходящи за проекта. А всъщност, какво ми беше необходимо? Две дебели четалати дървета и едно с подобен диаметък, което бъде остта на люлката. С тези трите слобих носещата конструкция, а за коша ми бяха необходими значително по-тънки дървета с обща дължина около 20 метра. Всичката дървесина е бук и габър - което принципно си е бук. Ето, как изглеждаше и материала след като го обелих.

Начертах подходящо място на двора, което реших да покрия в квадратна форма с плочи и да оградя с малки плетове.

Така изглеждаше площадката в началото. След като наредих плочите изплетох плетовете и забих носещите колони 1 метър в земята - като предварително ги намазах с горяло масло, за да убия гадинките и да забавя максимално гниенето, ги увих в найлон и поставих в дупки в земята, работната площадка изглеждаше така.

Вече добива вид. Тук дори съм минал дървесината с две ръце яхтен лак. Остана да скова коша и да направя не просто люлка на двора, а цял кът със столове и маса.

Сглобената люлка сложена на две въжета. Мислех да я направя със синджири, но година по късно въжетата вършат чудесна работа, а коша бе лакиран малко след снимката. Очевидно не ви говоря за тези пластмасови столове за довършване на кътчето, а за:

Да за тези столове и тази маса ставаше на въпрос. Сковани по същия тертип, а маста е изплетена между колчета също като декоративните плетове около площадката и лехата. За съжаление трябва да отбележа, че масата не доживя дълго, защото наличите на люшкащи си малчугани от време на време, които искат да се люлят силно с високо изпънати напред крака бе катастрофално.

Но трябва да отбележа, че не една и две девойки са точили лиги и са си правили сЕлфита с баш майстора - затова колеги препоръчвам производството на люлки! Сутрешното кафе на люлка в селски двор определено е приятно и не омръзва.

Това е един проект, който няма точни пропорции и размери. Няма сглобки, няма "трябва" да използвате такъв материал, а е пример, как една мисъл се превърна в кътче от двора ми на цена: две кутии лак, кило пирони, малко въже, един трион, една тесла, малко кръв и пот, които днес ми носят удовлетвореност и селска идилия.

Ако минавате през с.Велчево (Ловешко) обезателно спрете да се полюлеете. Аз съм вече там и една година тестове по-късно (с до 300кг живо тегло) доказаха, че конструкцията и въжетата издържаха.