История за мачковата махала
Мачковци е
специфично име което е започнало с интересна история около наименуването на
махалата така. Всичко започнало с две овчарчета живеещи в Млечево, отглеждащи
бедното бащино стопанство. Сезоните се
сменяли, те възмажавали и дошло време да се задомят. Бащиния дом станал тесен
за големите момчета, а къде място за булките, дошло време баща им да даде
своята благословия и поделяйки малкото стопанство по-равно, за да се отделят и
заселят на друго място. Подкарали заедно дамашните животни: крави, овце, кози,
няколко прасета, два коша с кокошки и петли, за капак и по едно рунтаво куче.
Сговорчиви били братята и неразделни, затова слезли по-надолу от Млечево и
бащиния дом по долът и се заселили за постоянно в даймите на юг от Никуля
черкова. Построили си по братски къщите от двете страни на дола, едната от
левия бряг, а другата от десния и избрали били мястото съвсем предвидливо.
Някогашните малки овчарчета вече били задомили се мъже, които искали да са
близо до водата, за да имат вода за готвене, миене, пране и много вода за
добитъка. Единственото притеснение било хищниците, но водата е по-силна. Така
двамата братя Марко и Руси започнали да градят Мачковци и легендата за него.
Известни били
с някой фрази често повтарящи ги:
-
Ех, няма как – ще се търпи, ти много добрини
никъде няма на едно място – споменавал Мачко, а брат му Руси не пропускал
възможност да добави:
-
Нали пък сме далеч от омразните турци. Плащаме
си харача, йощура и многото още даждая за царщината, ама турци не ни гостуват и
не плашат жените ни. Пък и ни е широко тук, колко ливади, колко пасища и гори
има около нас – кър голям, широк, можем да удвоим и утроим добитъка.
-
Тъй си е братко (отвръща Мачко), но на мене ми е
друга мъката. Много години се изнизаха, а в къщата ми пусто, нямаме си дечица
да се радваме с жената – както вие с булята си имате и така ще има кой да се
крижи за вас на стари години, а и на кой да оставите малкото имане.
-
Не се кахърете толкова бате, при нас Бог ги
наспорил, та и чергите ни не достигат вече. Да са ни живи и здрави дечицата,
пък ще ви дадем един син, който си изберете от петимата!
Мачко се
зарадвал на тази приказка и си помислил, че братовия му син Марко – бял и румен
момчерлак, сръчен и разговорлив ще им бъде като рожден – тъкмо ще го осиновим
преди да се е оженил.
Добре си
живеели братята в този дол. А през всичките тези години още много заселници
надошли от различни краища на Млечевска община. Според едно от преданията
когато навремето малките братята тръгнали да се приселват, червения пояс на
Мачко се развил и закачил цървулите му, та те се протътрали и от тамбил
повлякъл вече път за другите заселници. А те идвали и чак от долината на реката
на юг от касабата Севля (днешно Севлиево). Едни ги питали „Къде отивате?“, а
други вече заселили се там ги питали „И сега къдесе установихте?“. От
отговорите се родило името на махала Мачковци, защото казвали:
-
При Мачка сме!
-
Около Мачковския дол...
-
В Мачковската маала.
Един ден Мачко
рекал на брат си: Айде братко, да я сториме добрината, която от много време
говорим и все отлагаме – да дойде вече при нас Марко.
На личен ден –
Гергьов ден, след обичайното черкуване на „Кърчаново“, събрали се роднините
братята и всички знаели какво ще се реши на този роднински съвет. Мачко заговорил:
-
От ден днешен, братовия син Марко става наш син.
Всичко което имаме до сега: къща, имот, добитък и след смъртта ни е негово.
Само да ни е жив и здрав! В неделя каним всички на годежа на нашия син Марко,
която мома си е избрал, там ще ни заведе.
Марко
подготвен от по-рано, целунал майчина ръка, целунал бащина ръка, след което
целунал и ръцете на новия си баща Мачко и новата си майка Яна. Всички били
доволни и радостни от добрината, която направил Руси на брат си, честитяли си
едни други и весело одобрявали осиновяването.
Бързо се
разнесла новината за на Марко от чича му Мачко из махалата. Не останала и
тайна, за коя мома се е меракладисал Марко – за която ще се сгоди и ще се
ожени. Тая мома била Рада, много ергени я задирали, но най-много вироглавия и
буен Стоян. Родителите на момата обаче предпочели Мачковия син да стане техен
зет, защото и къщата му готова и имот, добитък – него ще посрещнат на годежа в
неделя.
Събрало се
мало и голямо за Марковия и Радин годеж. Разбира се по всички традиции и
обичаи. Веело си тропнали младите на дядовата Калюва гайда, а старите доволно
пийнали и хапнали от хубавата работа, всичко било приглушено от веселата глъчка
която се носела помежду им.
Но когато се
връщат от годежа, що да видят: По посока Мачковата къща се вижда турлук голям,
сажди се носят из въздуха, мирис на скрум от запалени вълнени дрехи. Докато
отидат изгоряла цялата къща до основите – къщата на първия заселник в махалата,
Мачко.
Помрачило се
радостното събитие в Мачковия дом, но развала няма на туй, което са направили и
решили да сторят. Сега грижата им била да се издирят подпалвачите, да изкарат
сватбата и след това нова къща да строят.
В конака на община Млечево са
задържани младежите Стоян и Рачо, в подозрения, че са запалили Мачковия дом.
-
Защо пък мене набеждавате? - пита Стоян.
-
Защото ти си бил любовник на мома Рада и си се
заканвал не веднъж да отмъщаваш ако предпочете Мачковия син, Марко. – заявявал
кмета в присъствието на турско заптие.
-
А мене защо набеждавате? – питал Рачо – Аз нямам
никаква намеса в тая работа.
-
Защо ли? Защото си пръв другар и сте неразделни
със Стояна и защото по времето на Радин годеж само вас двамцата ви е нямало. А
по това време е запалена къщата на Мачко... – обяснявал и обвинявал Кмета.
-
Това не е доказателство, че ние сме я запалили,
че ние сме палячите. Трябва да докажете със свидетели – заявили Стоян и Рачо.
-
Добре – заявил кмета – щом няма свидетели, хей
тука ще се закълнете пред попа, пред кръста и евангелието, както че не сте
подпалвачите! Така е прието по Закона.
-
Приемаме! – отговорили в един глас те.
Стоян се
кълне:
-
Заклевам се пред кръста и евангелието и че ще
отговарям пред Господа – да ми изсъхнат
краката и двата, ако съм пристъпил до къщата на Мачка!
Рачовата
клетва:
-
Заклевам се пред кръста и евангелието, че ще
отговарям пред Господа – да ми изсъхнат ръцете, и двете, ако аз съм запалил
къщата на Мачко. – целунали кръста и евангелието като се прекръстват.
-
Лесно се отървахте сега и двамата, но все някога
ще се разкрият подпалвачите – била последната дума на кмета, след което
освободили Рачо и Стояна, без да подозират, че хитро са ги измамили.
Късно
изтълкували хитрината, с която ги измамили Стоян и Рачо:
Стоян носел газта, с която полял и подпалил къщата
на Мачко, а верния му другар Рачо го носил на гръб до къщата и обратно на
връщане!
Днес тази
история е почти забравена и откъслечно се помни от местните. Но така се родила махалата на Мачка, предал
името си на махалата, а потомците му Марко и Руси, продължили рода Русевци
проилзязал от този днес известен като Русевски дол. Бащите къщи отдавна са
разрушени и е останал смътен спомена за тяхното съществуване. Днес шест
поколения по-късно внук на Мачковия род пише за махалата в този блог, за да се помни
историята свързана с тази китна махала..
Интересно е че след заселването
си малката общност е празнувала махленски сабор на Никулден, който тогава се е
празнувал по стар стил на 19-ти Декември. Днес едва ли някой от живущите там
или виладжийте има представа за този факт. Мачковци е известно с още много
важни за една махала неща като училището. През 1882г. датира първия опит за основаване
на такова, но просъществува само две години. След това 1907-ма Тодор Йонков е
основал ново училище в една стара къща дарена за целта, но уви махалата толкова
се била разраснала със свойте над 400 жители, че родителите взели решение и
започнали строителството на училищен дом.
Поради стеклите се обстоятелства и войните, страдата е завършена 1918г.
която дълги години след това приютява жадните за знания махленски деца.
Изграждат театрален салон до
училището през 50-те години, но развитието на махала Кулата и създаването на
голямо училище там довежда до затварянето на махленското училище през 1962-ра
година. Въпреки това, сградата на
училището днес разпадаща се, напомня за случвалото се там.
Днес много от даденостите, тънещи
в разруха остават не оценени. Махалите се превърнаха в сборище на богати
граждани, които искат свободата на природата и се връщат там от където са
тръгнали прадедите им. Мачковци е точно такава дестинация, която в момента се
развива успешно. Днес всички говорят за туризъм, а едно време мъжете от
махалата са се занимавали с грънчарство и са обикаляли до Ловеч и Севлиево, за
да продават продукцията и да изхранват многолюдната челяд.
Електрическите стълбове са се
накръстосали днес, обрасли в гори, а две години след втората световна война,
1947-ма година, Мачковци в от първите електрифицирани махали. Един от
най-учените хора в селото е казвал, че тока няма как да качи баира и да стигне
до Мачковци – толкова им е била чужда технологията и еволюцията. Символ за това
е и работилница „Равник“ създадена на времето от грънчаря Цочо Маринов, които
произвеждал освен грънци и керемеди. Но съвсем примитивно в помоща на коне се
размесвала глината в дървено каче и се изпичали в обикновени грънчарски пещи.
Малко преди електрифицирането да стане факт, чак тогава започнали да
механизират процеса по-производство на керемидите. Така се зародила тухлената
фабрика, чиито кумин и днес се извисява над селото със свойте 38 метра.
Ринговите пещи и големия плац дали възможност да развият производството и да
правят тухли, единички.
Мачколята никога не са
позволявали да им се налага нещо, затова и 1935г. се прехвърля административно
от село Гумощник към село Велчево, както е и до ден днешен. С течение на
годините обаче по-подобие на братята Мачко и Руси, жителите постепенно
започнали да слизат от махалата и да се заселват край реката.
Някогашните ниви и пасища днес са
обрасли поляни. Гората въпреки много набези и поголомната сеч продължава да
завзема изоставените територии и се развива, по-дива от всякога. Има странна
романтика в това да видиш изоставените и рушащи се къщи и до тях, някой шоп
преселващ се за почивните дни.
Махалата оставена като завет от
Мачко, е девствено кътче, в което не един и двама са се влюбили. Запазена е
голяма част от истинското и българското, защото то е свързано с изминалите
поколения. Няма да забравя преди години минавайки с баща ми покрай една баба,
която тогава беше на над 90 години, как веднага започна с махленските истории и
типичното за този край „сино“.
Фактори които днес позволяват Мачковци да се развива като предпочитана вилна дестинация спрямо останалите
части от селото е наличието на асвалтов път. През 50-те години е положен втори
каменин слой и асвалтова запечатка която е издържала на времето и въпреки
влошеното и състояние днес тя свързва важните артерии които разделят
местносттите в махалата. Дължината на участъка е 4-5 км. В края на 70-те години
е имало изграден план за построяването на водохранилище за питейна вода и
полагането на тръби в голяма част от махалата. Проекта е прекратен малко след
изграждането на резервоара, който стои като паметник на социализма, а
докараните тръби, които е трябвало да бъдат положени са били разграбени. Но в
махалата има много чешмички и извори, които доставят питейна вода на хората.
Днес хората там използват помпи и живеят с всички придобивки познати на
днешното ни общество като перални и бани. Въпреки това всички ходят с няколко
дамаджани до близкото кладенче за питайна вода, защото това е чар които радва
хората. Кара те да се отпуснеш сливайки се с природа, усещайки смиреност и
преданост за нейния скъпоценен дар – водата.
.jpg)